Проучвания на опитност извън тялото

Първото научно изследване на опитността извън тялото е направено през 1968 от Силия Грийн. Тя събира писмена информация от първа ръка от над 400 човека. Нейната цел е да класифицира различните видове опитност извън тялото, разглеждани просто, като неправилно възприятие, опит или халюцинация. Остава отворен въпроса дали в някои от случаите може да се включва информация получена от екстрасенсните възприятия.

Преди това подобни проучвания прави д-р Ернесто Бозано и д-р Робърт Крокал. Крокал подхожда към темата от спиритическа позиция и събира своята информация от спиритуалистични вестници.

През 1999г. се провежда първият международен форум за съзнателно изследване в Барселона. Там Международната академия за съзнателно изследване представя предварителните заключения от онлайн проучване. Според него 1007 човека от 1185 или около 85% заявяват, че са изпитали преживяване извън тялото поне веднъж, 37% от анкетираните са заявили, че са изпитали между 2 и 10 такива преживявания, а около 5.5% заявяват, че са изпитали подобни преживявания над 100 пъти. Около 45% от хората изпитали преживяване извън тялото, заявяват, че те само са го предизвикали, използвайки някоя от специфичните техники. Около 62% от участниците в изследването претендират, че са имали преживявания извън тялото, като са използвали нематериален полет, а  40%  са изпитали феномена на биолокацията (виждат собственото си физическо тяло по време на преживяването извън тялото, 38% твърдят, че когато са в такова състояние могат да преминават през физически обекти, като стени. Най-често хората изпитвали преживявания извън тялото съобщават че усещат как падат или потъват, изпитват миоклония (потреперване на крайниците или рязко събуждане), прилошаване, изтръпване, трептене и ясновидство.

Друго общо усещане свързано с опитността извън тялото е временната или проективна каталепсия, наричана по-често сънна парализа. Връзката между сънната парализа и опитността извън тялото бе потвърдена  в проучване на Кевин Нелсън, публикувано през 2007г.

Неврологията и опитност извън тялото

Има няколко възможни физиологични обяснения за преживяванията извън тялото. Те са мотивирани от стимулация на мозъка. Такива преживявания са предизвикани, чрез стимулиране на задната част на мозъка при пациенти. Изследването опитва да разбере и кои са областите на мозъка, засегнати от тази стимулация. Терминът усещане подобно на опитност извън тялото се появява тук, защото повечето хора участвали в тези експерименти не са били наясно или никога преди това не са изпитвали опитност извън тялото. Такива хора не са били включени в изследването на автентичността на експериментално индуцираната опитност извън тялото.

Английският психолог Сюзън Блекмор и други предполагат, че опитността извън тялото започва, когато човек губи контакт със сетивните възприятия на тялото, докато съзнанието му остава будно. Човек запазва илюзията, че има тяло, но това усещане вече не е свързано с неговите сетива. Светът който ние си представяме може да прилича на света, който обитаваме в будно състояние, но това усещане не идва от сетивата. Светът който виждаме се дължи на мозъка ни, който създава напълно убедителни реалности, дори в отсъствието на сензорна информация. Този процес се наблюдава от всеки един от нас вечер, когато сънуваме, но преживяванията извън тялото са много по-ярки, дори и от най-осъзнатия сън. Според Ъруин опитността извън тялото е на лице, когато има много висока или много ниска възбуда. Например Грийн констатира, че 176 от хората, които са изпитвали само веднъж преживяване извън тялото са били в легнало положение по време на преживяването, а от тях 12% са убедени, че са били заспали, когато то е започнало. Тези които са изпитали преживявания извън тялото когато са били силно възбудени са много по-малък процент. Такива ситуации на висока възбуда са например автомобилна катастрофа, падания от скали в планината или раждането на дете. Маккрийри предполага, че този парадокс може да се обясни с оглед на факта, че сънят може да настъпи като реакция на изключителен стрес или хипер възбуда. Той предполага, че преживяванията извън тялото по д двете условия, спокойствие и хипер възбуда, представлява форма на „сън наяве”.

Проучвания на Олаф Бланке

Изследване на Олаф Бланке в Швейцария показа, че е възможно да се направи преживяване подобно на опитността извън тялото, посредством стимулирането на определени места от мозъка, наречени дясно слепоочни-теменни възли (зоните където темпоралния лоб и париетален лоб се събират заедно). Бланке и неговите сътрудници в Швейцария са изследвали невралната основа на преживяванията извън тялото и са установили, че те са свързани с дясната част на зоните където темпоралния лоб и париетален лоб се събират заедно и могат да предизвикат електрическа стимулация на този район, при хора с епилепсия. Тези опити могат да предизвикат трансформация на краката и ръцете на пациента (сложни соматосетивни реакции) и премествания по цялото тяло (вестибуларни реакции).

В неврологично здрави индивиди след това Бланке и колегите му показват, че съзнателният опит за духа и тялото се намира на същото място, а именно многосетивните интеграции в зоните където темпоралния лоб и париетален лоб се събират заедно. Използвайки този опит Бланке и колегите му изпробвали селективна активация на зоните където темпоралния лоб и париетален лоб се събират заедно от 330 до 400 мили секунди. След това доброволците участвали в експеримента са изпитали визуални преживявания, които много наподобяват на тези които се появяват при спонтанните преживявания извън тялото. Транскраниална магнитна стимулация в едни и същи области помага при нарушена психическа трансформация на тялото. Такива ефекти не са открити при стимулиране на други зони от мозъка.

Последвало проучване на Арзи и др. показва, че мястото и времето на задействането на мозъка зависи от  това дали психическата образност се извършва с психически въплътена или безплътна форма. Когато се извършва психично изображение с въплътена форма се увеличава зоната на активация на района. Когато обектите са психично изображение с безплътна форма се увеличава областа за активиране на  зоните където темпоралния лоб и париетален лоб се събират заедно. Арзи и колегите му твърдят, че тези данни показват, че разпределението на мозъчната дейност, както и графика на извършването и въплътена в пространството, където се намира човешкото тяло.

Бланке и колегите му предполагат, че дясното слепоочно теменно кръстовище е важно за смисъла на пространственото разположение на тялото и съзнанието и когато тези нормални процеси там са нарушени, налице излиза Преживяване извън тялото.

През август 2007г. лабораторията на Бланке публикува изследвания, показващи противоречиви визуално- соматосензорни виртуални реалности, които могат да нарушат единството между тялото и духа. През многосетивният конфликт участниците в експеримента са усещали как виртуалното им тяло наблюдава физическото им тяло. Това показва, че териториалното единство и телесното самосъзнание може да се изучава експериментално и се основава на многосетивна, познавателна обработка на информация.

Проучване на Майкъл Персингер

Майкъл Персингер е предприел подобни изследвания на тези на Олаф Бланке, като е осъществил магнитна стимулация на десния темпорален лоб на мозъка, която е известна  с участието си в пространствени функции, мулти сензорна интеграция и изграждане на чувството на тялото в пространството. Изследванията на Персингер е намерил доказателства за обективни невронни разлики между периоди на дистанционно гледане в две лица. Шон Харибанс и Инго Слан са взели участия в много изследвания на Песингер. Изследване на Харибанс показва подобрена активност в рамките на алфа честотите от 8 до 12 херца.

Проучване на Ехърсон

През август 2007г. Хенрик Ехърсон публикува изследване с научни доказателства в института по неврология в University College of London. Там е публикуван експериментален метод, който според твърденията на учения предизвиква преживяване извън тялото при здрави участници. Експериментът е проведен по следния начин:

Доброволците в изследването сядат на стол с монтирани на главата си видео дисплеи. Те имат два малки екрана над всяко око, които показват на живо филм записан от две видео камери, поставени една до друга на 2 метра зад главата на участника. Изображенията от лявата камера се прожектират на дисплея на лявото око, а от дясната камера на дясното око. Участника вижда вижда като едно стереоскопично 3D изображение така, че те виждат гърба си от перспективата на човек  който е седнал зад тях.

Изследователят стои до участника в изследването и използва две пластмасови пръчки с които едновременно докосва гърдите, които в момента не са част от изображението и гърдите на илюзорното тяло, като насочват пръчката към  мястото където би трябвало да се намират илюзорните гърди, точно под камерата. Участниците в експеримента са потвърдили, че са изпитали чувството, че са застанали зад физическото си тяло и го наблюдават от там.

Критиците и хората участвали в експеримента отбелязват, че проучването не показва пълните възможности на опитността извън тялото. Както и при предишни експерименти, които са предизвикали, състояния подобни на това, че се намирате извън тялото си, така и експериментът на Ехърсон обяснява как неизправност на мозъка може да причини преживяване извън тялото. По същество Ехърсон създава илюзията, че човек, който е буден вижда тялото си от място извън физическото си тяло.

Проучване на университета в Саутхемптън

През есента на 2008г. 25 болници в САЩ и Великобритания започват участие в 3-годишно проучване с координатор д-р Сам Парние от университета в Саутхемптън. В следствие на работата на Пим ван Ломел в Холандия, проучването има за цел да проучи близките до смъртта преживявания при 1500 човека, преживели сърдечен удар и да се документира дали хора без сърдечен пулс или мозъчна активност може да изпита преживяване извън тялото.

Съоръжения за обучение и научни изследвания свързани с опитността извън тялото

Центърът на Нанси Пен в института в Монро е най-старият и утвърден специализиран в тези изследвания. Центърът за висше образование на съзнанието в Бразилия е друг голям център за обучение. Международната академия на съзнание в южната част на Португалия разполага със сферична структура, която служи за провеждане на опити свързани с тялото. Лабораторията Олаф Бланке в Cognitive Neuroscience се превърна в добре позната лаборатория за изследвания на преживявания извън тялото.