Метод на Робърт Монро

Съществува една огромна пречка пред изследването на Второто тяло и средата, в която то действа. Това е преградата на слепия, безразсъден страх. Получи ли съвсем слаб тласък, той се превръща в паника и в ужас. Ако съзнателно преминете страховата бариера, сте преодолели крайъгълния камък във вашите изследвания.

Много от нас всяка нощ прескачат тази бариера несъзнателно. Когато тази част от нас извън съзнанието ни надделее, страхът не й изпраща забрани, въпреки че сякаш се влияе от мисълта и действието на съзнанието. Изглежда е свикнала да действа оттатък страховата бариера и по-добре разбира правилата на съществуване на този друг свят. Когато умът заспива през нощта, свръхсъзнанието (душата?) взема връх.

Страховата бариера е многостранна. Най-безстрашните от нас мислят, че тя не съществува, докато за наша голяма изненада я открием у самите нас. Първо и най- важно – съществува страхът от смъртта. Защото отделянето от физическото тяло прилича много на онова, което се очаква да се случи при смърт. Ранните реакции към преживяването са механични. Само помисляте: „върни се бързо обратно във физическото!”

Тези реакции се появяват независимо от всякакво интелектуално или емоционално усъвършенстване. Само след като процесът се повтори осемнайсет-двайсет пъти, успях да събера достатъчно кураж (и любопитство) да стоя вън повече от няколко секунди и да водя обективни наблюдения. Страхът от смъртта бе или пречистен, или уталожен от това, че бе станал познат. Други, които са опитвали тази техника, са спирали след първия или втория опит, не успели да потиснат първата страна от тази бариера.

Вторият аспект на страховата бариера е също свързан със страха от смъртта: ще успея ли да се върна към материалното или да си вляза „вътре” в тялото. Без пътеводител или специални инструкции това си остана основен страх за мен в продължение на няколко години, докато не намерих един прост отговор. Излизал съм „навън” неколкостотин пъти и явно по един или друг начин успявах да се върна безпрепятствено. Ето защо съществуваше вероятността, че следващия път пак ще се прибера.

Третият основен страх бе страхът от неизвестното. Правилата и опасностите на материалната ни среда могат да бъдат определени до една известна степен. Прекарали сме живота си в изграждането на рефлекси, за да се справяме с тях. И ето че сега изведнъж се появява друга, напълно различна мрежа от правила, друг свят от съвсем различни възможности, населен със същества, които сякаш знаят всичко за тях. Нямате пътеводител, нито пък правилник, никаква книга за етикецията, никакви приложими учения по химия и физика, никакви безусловни авторитети, към които можете да се обърнете за съвет или отговор.

Друг вид страх е този от последствията върху физическото тяло и съзнанието от участието и експериментирането в тази форма на дейност. Твърде реално е – също както нашата история, най-малкото поне доколкото аз зная, изглежда не съдържа точна информация в тази област. Имаме изследвания върху параноята, шизофренията, фобиите, епилепсията, алкохолизма, безсъзнанието, акнето, умствените заболявания и т. н., но нямаме обособена цялост от обективни данни за патологията на Второто тяло.