Изследвания на ОИТ от Блекмор

Изследвания на ОИТ от Блекмор

Предишните изследвания на опитността извън тялото са направени от учени, които са вярвали в тълкуването на опитност извън тялото, като астрална  проекция. Правилно проведените изследвания могат да са богат източник на информация за това какво представлява опитността извън тялото. В настоящата статия е използвана информация от изследвания на Харт, Грийн, Пийнтън и Блекмор, като крайният анализ е извършен от Блекмор.

Хорнел Харт е професор по социология в университета Дюк в Северна Каролина. Той събира и изследва случаи на т.н екстрасензорни възприятия. Според него човек може не само да изпита опитност извън тялото, но и да придобие достоверна информация от локацията извън тялото. Това изключва много преживявания извън тялото при които събраната информация е грешна или не може да се провери. Той също въвежда и система за оценяване на случаите. Най-високата възможна оценка е 1-ца, но в действителност няма случаи с оценка по-висока от 0.9. Това се дължи на факта, че разглежданите случаи съдържат смесица от правилна и неправилна визия, която е подобна на опитността извън тялото.

Благодарение на това изследване се стига до заключението, че екстрасензорните възприятия е явление, което може да съдържа някои или всички осем функции на Харт. Според Рого и Тарт няколко различни видове преживявания могат да бъдат събрани под общото наименование опитност извън тялото. Те могат да бъдат астрална проекция, ясновидство и различни видения, които имат различни тълкования. Причината поради която Харт изключва някои от случаите в изследването си е повече от незадоволителна. Според него, за да участват в анализа трябва да е на лице екстрасензорно възприятие. Харт изключва по-голяма част от събраните примери, въз основа на много нестабилни критерии.

Може би най-задълбоченото и най-известно проучване е извършено от Силия Грийн от института по Психофизиологични изследвания. Нейната дефиниция за опитност извън тялото е преживяване при което обектите и възприятието са организирани по такъв начин, че да изглежда, че ги наблюдаваме от точка, която се намира извън физическото ни тяло. Пийнтън прави подобно изследване в което резултатите са по-малко детайлни, но са подобни на изследването на Грийн. Сюзън Блекмор анализира случаите събрани от Обществото за изследване на психиката (ОИП) и от нея.

Някои резултати от направените изследвания:

  Грийн Пейнтън ОИП Блекмор
Единични случаи на опитност извън тялото 61% 56% 69% 47%
Различни видове единични случаи на опитност извън тялото
Виждане на собственото си тяло 81% 80% 72% 71%
Наличие на второ тяло 20% 75%   57%
Усещане за отделяне от тялото 25% 36%   никой
Наличие на свързваща нишка 4% 9% 8%  

От изнесените данни излиза, че повечето хора са имали само едно преживяване извън тялото, но и процента на хората с повече от едно такова преживяване е достатъчно голям, за да заключим, че ако човек веднъж е изпитал опитност извън тялото е много вероятно той да изпита подобно нещо отново. Много хора се научават да контролират до определена степен своите преживявания извън тялото, въпреки че не могат целенасочено да ги предизвикват.

Преживяванията извън тялото се случват при различни ситуации. Грийн установява, че 12% от единичните случаи са настъпили по време на сън, 35% когато хората са били в безсъзнание, а 25% когато хората са били подложени на някакъв психологически стрес, като страх, тревога или преумора. В някои случаи опитност извън тялото се достига и когато тялото е в активно състояние, но в повечето случаи физическото тяло е спокойно и неактивно.

При изследването на Грийн 75% от хората преживели опитност извън тялото, твърдят че това е станало, когато са били в легнало положение. Други 18% са били седнало положение, а останали са изпитали опитност извън тялото, докато са се движили, стояли са прави или са били в някакво друго неопределено положение. Няколко хора са усетили как тялото им е парализирано. Усещането за парализа е установено, че рядко води до преживяване извън тялото.

Има определени различия между единичните и повтарящите се случаи на опитност извън тялото. Хората, които са имали подобно преживяване в детството са се научили да повтарят своите преживявания. Единичните случаи на опитност извън тялото, обикновено се случват на възраст между 15 и 35 години. Пийнтън открива, че повечето преживявания извън тялото са изпитани от жени, но повечето случаи по данните на Обществото за изследване на психиката  се изпитват от мъже. Този вид разминаване вероятно се дължи на прости различия.

Усещанията за плаване и извисяване са често срещани явления при преживяванията извън тялото. Пийнтън установява, че повечето хора, участвали в неговото изследване и изпитали опитност извън тялото, са видели или усетили своето физическо тяло. Някои хора са посочили, че чуват странни шумове и изпадат временно в безсъзнание, но те са малък процент от всички хора. Повечето хора изпадат в т.н. ecsomatic състояние. При повечето хора връщането обратно във физическото тяло е толкова внезапно, колкото и отделянето от него. Интересна находка на Грийн е, че лицата които са имали повече от едно преживяване извън тялото, преминават през по-сложни процеси, докато се завърнат обратно във физическото си тяло.

Грийн разделя случаите в своето изследване на "parasomatic” – при които има наличие на второ тяло и "asomatic" – при които няма наличие на второ тяло. Нейното изненадващо откритие е, че 80% от случаите са "asomatic" т.е опитността извън тялото е преминала без наличието на второ тяло. В своето изследване тя е задала въпроса дали хората са изпитали някаква връзка между себе си и физическите си тела по време на опитност извън тялото. Под една трета от запитаните споделят, че са изпитали подобна връзка, а едва 3.5% казват, че виждат видима нишка, която ги свързва към физическото им тяло. От това изследване има малко доказателства в подкрепа на обичайните фактори, определящи астралната проекция.

Грийн установява, че като цяло възприятието за реализъм е запазено. Хората са видели собствените си тела, които пътуват извън физическото тяло, като реалистични и солидни образи. Някои от участниците в изследването споделят, че всичко им се е струвало преувеличено. Опитността извън тялото обикновено включва две неща визия и звуци. Грийн установява, че 93% от единичните преживявания на опитност извън тялото, включват визия, а  при една трета има и звуци и рядко се срещат други сетивни усещания.  Друга характерна особеност на преживяванията извън тялото е повечето светлина, която виждат хората. По някакъв мистериозен начин заобикалящата среда става много по-светла без видим източник на тази светлина. Някои обекти дори започват да светят със своя собствена светлина.

Може би най-важният въпрос е дали хората изпитващи опитност извън тялото могат да видят неща непознати за тях т.е могат ли да използват екстрасензорни възприятия по време на своите преживявания извън тялото.  Сред хората анкетирани от Грийн има такива, които са усетили, че може би виждат и усещат нещо различно, но не са имали мотивация да тестват тези нови способности. Друг важен въпрос е дали хората по време на преживяване извън тялото могат да въздействат на обектите или да имат силата на психокинеза. Като цяло доказателствата до момента са против тази възможност.

Последната зависимост, която Силия Грийн установява е, че спонтанните преживявания извън тялото, могат да имат дълбок ефект върху лицето, което ги изпитва. Понякога преживяванията могат да бъдат много страшни, а друг път интересни и вълнуващи. Грийн установява, че страхът обикновено се проявява при по-късните преживявания извън тялото, отколкото при първоначалните. Приятните емоции също са често срещани.

5.0, 1 гласа
прегледи 2001

Препоръчани продукти

loading...

Подобни статии