Визията при опитност извън тялто

Извън направените дотук експерименти има само още един подход, който е от значение за въпросите свързани с ОИТ и свръхсензорните възприятия и той е разработен от Палмър и неговите сътрудници от университета във Вирджиния. Те се опитаха да разработят методи за предизвикване на ОИТ на доброволци в лабораторни условия и след това да проверят техните свръхсензорни възприятия. Всеки може да разбере на потенциалните предимства на такава програма. Ако е възможно да се предизвика целенасочено ОИТ при контролирани условия, както и където поискаме, то много от проблемите свързани с ОИТ ще бъдат решени. По този начин ще могат да тестват хипотези за ОИТ много бързо и лесно, но уви този подход се оказа изпълнен с различни проблеми.

Първо Палмър и Васар разработиха индукционна техника, въз основа на традиционните идеи на това кои условия благоприятстват ОИТ. Използвани са 4 отделни групи хора в три етапа. Методът е бил модифициран, за да се включат различни техники за мускулна релаксация и дезориентация. Всеки участващ в експеримента е бил заведен до лабораторията и опита му е бил обяснен подробно. Хората са били настанени във вътрешна стая, където са лягали в удобно за тях положение, като им се е казвало, че картината цел е поставена на маса в друга стая.

Етапа на индукция се е състоял от почти петнадесет минути прогресивна мускулна релаксация, като на участника се е пускал пулсиращ тон през слушалки и говорители, който е трябвало да послужи за премахване на страничните шумове и създаване на дезориентиращ ефект. В същото време човека е гледал във въртяща се зелена и червена спирала с мигащи светлини. Този етап е продължавал около 10 минути. Накрая човека е бил помолен да се опита да напусне тялото си и да отиде до другата стая, за да разбере как изглежда картината, но тук са използвани няколко различни подхода. Някои хора са били преведени през целия процес посредством записани инструкции, докато други са били оставени да наблюдават въртящата се спирала, докато си представят себе си.

Един от аспектите на процедурата е попълване на въпросник за преживяванията свързани с експеримента. След това пет картини са били поставени пред него. Една от тях е била целта, но нито той, нито ръководителя на експеримента са знаели коя е тя. След като изборът е направен другият ръководител на експеримента е бил повикван, за да каже коя е целта.

Един от зададените въпроси бил: „Имахте ли усещането, че по време на експеримента сте били буквално извън физическото си тяло?” От 50 запитани човека 21 или 42% са отговорили с Да. Ще се отнася за резултатите свързани с картината цел, постигнатите резултати не са се различавали много от случайното разпределение. Резултатите от 21-та потвърдили, че са изпитали ОИТ и останалите не са се различавали съществено.

Палмър и Либерман използвали техники в напреднала фаза. В тяхното проучване участие взели 40 човека. Очите на участниците са били покрити със срязани на две пинг понг топчета и след това са били изложени на светлина, за постигане на хомогенно зрително поле. На половината е казано, че ако искат и могат да напуснат тялото си и да отидат до другата стая, за да видят обекта, който е оставен там, а на другата половина е казано да не правят това, а да се опитат да накарат изображението на предмета само да влезе в съзнанието им.

Както се е и очаквало повечето от тези на които им е дадено позволение да напуснат тялото си са почувствали, че напускат телата си 13 от 20 и само 4-ма от другата група са изпитали подобно нещо. Първата група са станали свидетели и на по-ярки изображения и са изразходили повече усилия в опита си да видят предмета-цел. Що се отнася до свръхсензорни възприятия двете групи са били с резултати близки до случайните разпределения и съществени разлики между тях не са констатирани. Въпреки това тези лица, които са изпитали ОИТ са се справили значително по-добре от другите.Този резултат е точно обратното на това, което Палмър и Либерман прогнозират. С този резултат те засилили хипотезата, че ОИТ улеснява свръхсензорните възприятия.

Палмър и Либерман изказали интересно предположение защо повечето хора на които им е било казано, че могат да напуснат тялото си в действителност са изпитали ОИТ. Тяхната идея е свързана с теорията на Шахтър според която емоциите оказват силно влияние на психологията. Тази теория предполага, че човек , който изпитва някаква емоция, първо чувства физиологичните ефекти на възбуда, включително и такива неща, като леко изпотяване, повишена сърдечна честота, изтвъпване и др. След това се слага етикет на това чувство според ситуацията, като гняв, любов, страх или др. В случая на провеждания експеримент хората са усетели необичайни усещания, произтичащи от индукцията и след това са ги етикетирали.

В следващия експеримент Палмър и Либерман са тествали още 40 човека, като са включили и методите на Робърт Монро за предизвикване на ОИТ. Този път 21 човека съобщили, че са изпитали ОИТ, но техните резултати свързани със свръхсензорните възприятия са били по-лоши.

В окончателния вариант на експеримента им били тествани още 40 души. На 20 от тях били стимулирани, а на останалите 20 им било казано просто да си затворят очите. Този път по 13 човека от всяка от групите казали, че са изпитали ОИТ, но отново не били постигнати високи резултати свързани със свръхсензорните възприятия.

Друг експеримент си поставил за задача да покаже как религиозните вярвания влияят на възможностите за ОИТ. Смит и Ъруин се опитали да предизвикат ОИТ на две групи студенти, различаващи се в своите религиозни убеждения, свързани с безсмъртието. Индукцията била подобна на вече описаните, но в допълнение студентите са били помолени да се опитат да видят два отделни обекта-цели, намиращи се в съседната стая. Резултатите между двете групи не се различавали съществено.

Всички тези опити са били насочени към установяването на това дали хората могат да видят отдалечена цел по време на ОИТ. Въпреки, че експерименталната ОИТ се различава от спонтанната, едно заключение може да се направи за експерименталният вид ОИТ и това е, че визията на ОИТ, ако изобщо се случи е много слаба.